Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Възраждането. Намира се в един и същ двор с църквата „Свети Никола”. Построена е на мястото на стар параклис по инициатива на богати еленчани. Строежът ѝ е започнат през 1836 г., а е завършен през 1838 г. Изградена е изцяло от камък, като е използван материал от разрушеното кале. С внушителните си размери (33 метра дължина, 21 метра ширина, 25 метра височина), смелото си и сполучливо архитектурно решение, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство през Възраждането. Той е най-големият в цяла северна България до Освобождението и един от най-големите в страната в наши дни.

Изграждането ѝ е дело на майстор Михо от махала Горни Болерци, близо до Елена. Цялата постройка е със солидно изграждане и обработка на материала. Художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение са огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна мисъл на майстор Михо. Църквата е трикорабна, триабсидна с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири стройни кръгли колони. Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.

В църквата се извършват християнски обреди – сватби, кръщенета и др.