Мемориален комплекс „Вълчан войвода“

Вече го наричат Раювски кромлех и тепърва ще привлича с уникалността си туристи отблизо и далеч. Изграден е по подобие на откритите наскоро кромлехи по нашите земи, датиращи от около шест века преди новата ера. Според проучванията на българските археолози каменните съоръжения са използвани от траките за календар и отчитане на времето, нещо като астрономическа обсерватория. Кромлехите говорят много за начина на живот и културата на древните траки. Религията им била немислима без култовите ритуали и за тях най-често бил използван кромлехът. Името му идва от словосъчетанието на бретонски език на кръг и камък. Мегалитните съоръжения са изграждани от големи каменни блокове, наредени в кръг, или в няколко концентрични кръга, които достигали до 100 м в диаметър. Най-известните кромлехи в Европа са в Бретон, Франция и Стоунхендж в  Англия.

Кромлехът е поредната  родолюбива инициатива на един българин със силен родови корен по тези места, по които е бродил с четата си легендарният Вълчан войвода. Преди две години неуморимият за добри дела балканджия с помощта на дарители и помагачи издигна единственият паметник на поборника за свобода – на Вълчова поляна над Раювци, до вековния дъб, старото черковище и новия параклис. Между светините са подредени грамадните каменни блокове, всеки със своето послание към хората, дошли на това докоснато от Бога място.

„Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат. Народ, който има планета вместо звезда ще угасне като свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие.“

Мъдрите слова на пророчицата Ванга са издълбани на най-високия камък и със сигурност ще предизвикат мисли у всеки за света, за неговия си живот и бъдещето, което го очаква. В това е и смисъла на идеята на създателя на Раювския кромлех – всяка дума да отекне дълбоко в човешката душа и да предизвика размисъл.

„Не бойте се, най-тъмното е преди зазоряване!“ – блестят под слънчевите лъчи думите на Слава Севрюкова, духовната сестра на Ванга. В предсказанията си за българския народ тя казва, че той няма дълго да бъде така принизен, а ще дойде време, когато светът отново ще ни оцени.

Днес, във времето на трудности и изпитания, българите имат нужда от оптимистичните предсказания на своите ясновидци и феномени. И техните послания от каменния кръг на Раювци вдъхват вяра в по-доброто бъдеще, за да не униват хората, а да се заловят със собствени сили да направят промяната.

„Радвайте се на трудностите – те са двигател на живота, приковават погледа думи на най-изстрадалия ясновидец, пророка на народа дядо Влайчо. Колкото по-извисена е душата, през толкова повече изпитания трябва да премине. Българският корен е здрав, дълбок и жилав. Нацията ни ще оцелее в задаващите се изпитания.“

Потвърждение на това са изписаните върху два камъка мисли на учителя Петър Дънов за философията на живота, вярата, знанието и богатството. А между двата камъка е увековечено признанието на великия Айнщайн: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България!“

Родолюбивият раювчанин е отделил в уникалния кромлех подобаващо място и на големите личности на България.

Посланието на Паисий Хилендарски е под формата на отворен пергамент и започва с първите букви на азбуката ни. Малко познати мисли на Ботев, Левски, Стефан Стамболов са повод за размисли. „Трябва изпит за всеки, защото има примери. Днес е човек, а утре магаре. На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката. Инак той не е наш приятел. Дела трябват, а не думи!“/Васил Левски/, „Загубата всеки път е урок за умния човек“./Стефан Стамболов/, „Само онзи, който е свободен, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“./Христо Ботев/

Изписването на каменните блокове ще прекъсне засега до този с многозначителната препоръка на цар Борис трети: „Като видиш порой, направи вада, да не залее целия бостан“.

Атанас Стоянов е скулптурът, който издълба над 4000 букви, знаци и символи от посланията заедно с езотеричните знаци върху отделен каменен блок. Нямаше право на грешка. Талантливият творец е от Бургас. Завършил е скулптура във Великотърновския университет, а от 20 години преподава скулптура, живопис и рисуване в СУ „Кирил и Методий“ в морския град, еленски зет. Селото и цялата прелест на Балкана са неизчерпаем извор за вдъхновение на всеки творец.

Паметник на Вълчан войвода

Връх Чумерна

Връх Чумерна (1536м), намиращ се в Средна Стара планина, е първенецът в Елено – Твърдишкия дял на планината. Южните му склонове са стръмни, дълги, прорязани от дълбоки речни долини, а северните — къси, полегати, заети от букови гори.

В близост се намира хижа Чумерна. Маркирани са пешеходни маршрути. През самия връх преминава Европейски туристически маршрут Е3 в частта му хижа Буковец- Агликина поляна- прохода Вратник.

В исторически план връх Чумерна е свързан с Панайот Хитов и четата му. За него той пише: „ ….Когато дойдеш на Чемерна, то пред очите ти се появява една твърде чудесна картина…..Види се Елена, види се Беброво, види се Търново, види се Габрово. Като погледнеш към юг, то видиш полето и множество реки, а като погледнеш към Дунава, то видиш бърда и шумаци; горите са облени със златните струи на българското слънце; керемидите се червенеят измежду зелено поле; белите къщици надничат изпомежду сливаците, орешаците, крушаците и вишняците: а реките се лъщят от слънцето като сребърни пояси.”

Жидовска чешма

 Старата легенда разказва….

Преди много, много години в къща с чардак, лозници и плочест двор живяла мома хубавица – Рада. Лицето и – бяло и румено, косата и сплетена в две дебели плитки, снагата и – тънка и стройна, а очите и – сини като небето над Търкашени. Сутрин и вечер Рада нарамвала лъскавите менци или със шарени стомни в ръка отивала за вода на малкото кладенче. По тези места започнал да се навърта незнаен змей – красавец. Той тихо съзерцавал и се възхищавал на Радината красота като се притулвал зад стволовете и клоните на дърветата. Един ден не изтраял змеят и посрещнал Рада при кладенчето. От начало момата се изплашила и помислила да бяга, но змеят я успокоил и признал, че я люби. Рада също го харесала от пръв поглед. Срещите продължили при кладенчето. Понякога змеят прескачал високия дувар на къщата. Той заклел Рада да не казва на никого за любовта им …

Но, за да разбере края на историята, трябва да отидете до самата чешма!

Чешмата се намира в южния край на село Търкашени. До нея се стига по черен път от последната къща на селото. Има изграден кът с информационна табела, пейки и маса.

Покрай чешмата минава пешеходен маршрут към град Елена.
Жидовска чешма – GPS: 42.955622, 25.870613

Парк „Калето“ в град Елена

В миналото “Калето” е било наименованието на хълм, разположен над града. По време на турското робство „Калето” е представлявало укрепление за защита на населението на град Елена от кърджалийските набези. В най-високата му част е имало пост, който е следял за наближаване на кърджалии. Ако е забележел такива, постът е обявявал тревога и всички църкви са започвали да бият камбаните си. Това е бил сигнал еленчани възможно най-бързо да се отправят към Калето, за да се отбраняват срещу разбойниците.

„Калето“ в Елена според описанието на Марко Дичев представлявало малко крепостно съоръжение с висок каменен зид, в който имало метеризи, откъдето можело да се стреля. Зидът обграждал като венец цялата височина по ръба. Обградената площ възлизала на 85 метра в диаметър. Вътре край зида били изградени двуетажни къщички, слепени една до друга под общ покрив. Всяко семейство имало по две стаички. В югозападната част била портата, а над нея се издигало жилището на субаша. Изкопан бил и дълбок кладенец за снабдяване с вода. Разказва се, че няколко пъти тази малка крепост приютявала местното население от разбойнически набези.

След края на кърджалийството с материал от разрушената крепост, през 1836 г. започва изграждането на храма „Успение на Пресвета Богородица”.

Днес парк “Калето” е зеления оазис на град Елена. Паркът е разположен на територия от около 6000 кв.м. През месец октомври 2013 г. по проект, реализиран от община Елена паркът беше почистен и облагороден. Бяха засадени 50 декоративни вечнозелени храсти /туи/, десет кестена и десет каталпи. Поставиха се нови беседка, 15 пейки и 15 кошчета за отпадъци. Обновеният облик на парка го прави подходящ за отдих, семейни разходки и игри. А гледката, там от високото, е просто невероятна, цяла Елена се разкрива пред теб като на длан и безспорно си заслужава да бъде „запечатана” в кадър.

За незапознатите и гости на града има около десет пътя, водещи все към парка, но два са основните начини да се достигне до него. Първият, най – кратък и вероятно най – изтощителен, е по стъпалата, започващи от централния площад „Христо Ботев” (зад пицария “Елена”). Друг по – опознавателен маршрут е тръгвайки на запад, подминавайки сградата на общинска администрация – град Елена и т.нар. „горен площад”, да завиете на ляво, първата пресечка отново вляво е стръмна калдаръмена уличка, разклоняваща се в две посоки: надолу – към Часовниковата кула и централната част на Елена или нагоре, по калдаръма до зелената перла на града – парк „Калето”.

Като част от парк „Калето” е детска площадка за най – малките, а в самия парк, по проект, са обособени кътове за отдих с беседки и пейки, разкриващи удивителна гледка над град Елена. В непосредствена близост до парка се намира градския стадион, басейн на открито на разположение на гражданите и гостите на града, зала за силови упражнения и сауна. Паркът е идеално място за провеждане на спортни игри, атракции и състезания.

Парк „Калето“- GPS: 42.927096,25.87823