Елена е твърдина на българщината. Неслучайно това селище се издига и очертава като будно средище на здрав български дух през епохата на Българското възраждане. Както отбелязва белгийският консул в Русе, през ХІХ в. в тези прибалкански краища “българското племе се е съхранило в пълната си чистота, славянските традиции са много по-добре запазени от всякъде другаде и говорът е най-чист… Това е истинска България”.
Развоят на стоково-паричните отношения и разрастването на вътрешния пазар в Османската империя през втората половина на ХVІІІ в. внасят значителни изменения в стопанското развитие на планинското село Елена, едновременно с другите замогващи се планински селища – Габрово, Троян и други. Освен с обичайната домашна индустрия, задоволяваща насъщните нужди на всяко домакинство, в Елена се развива и занаятчийството, което има не само местно значение. Процъфтявало абаджийството.
Еленските шаяци били търсени по цялата империя. Становете ни зиме, ни лете са изхвърляни от стаите и чардаците.Един от най-силните еснафи в Елена бил терзийският. Към 1843 г. само в Цариградския “Хамбар” работили 37 абаджии и терзии от Елена. Терзиите, които шиели горни шаячни дрехи по поръчка, гледали да не изостават от търновските и русчуклийските майстори. В Елена отдавна имало френк-терзии, които шиели опънати “френски” дрехи от тънко изпреден домашен шаяк или от европейско сукно. Пръв Иван Момчилов се завърнал от Одеса остриган и облечен с тесни (френски) дрехи- панталони, жилетка, сюртук, което не се харесвало на еленчани. Туркините от Тузлука не били свикнали да шият дрехи за себе си и мъжете си и купували всичко готово от терзиите.
В Елена имало “грънчарски фабрики”, както пише Неофит Бозвели в своето “Землеописание” от 1835 г. Наброявали се 25-26 грънчарници. Те доставяли грънци за целия Търновски край.
Славели се майсторите казанджии, които произвеждали бакрачета, менци, сахани, тигани, тенджери, копринарски тави.
Славели се майсторите казанджии, които произвеждали бакрачета, менци, сахани, тигани, тенджери, копринарски тави.
Кожухарите обработвали агнешки и овчи кожи, подплатявали кожуси. Някой ловец убил мечка, отивал да си направи за спомен кожух от меча кожа. Приготвяли се агнешки кожи за износело.
Циганите имали преднина в някои занаяти. Българин рядко ставал ковач или касапин – това било привилегия на циганите. А в градската салхана се приготвяла пастърма и саздърма. Прочутият еленски бут е специалитет за домашни и гости. Бакалският занаят е бил привилегия на чорбаджиите.
В своето “Градиво за историята…” на града дядо Юрдан Брешков пише: “Град Елена има своето златно време, своя стопански разцвет в миналите два века, та дори до Освобождението”.
Реформите в Османската империя от 1826, 1834 и 1839 г. дали тласък не само на развитието на занаятите и търговията, но и на земеделието и животновъдството.
Докато земеделието никога не е хранило еленчани, то за лозарството се намерили места в Миндя – Караорман, Къпиново и Фидабей (Марийно) с благоприятен климат. Изнасяли в Добруджа вино и ракия, а донасяли вълна от овчарските стада на котленци. А гроздобера 15-20 дни е празник в лозята – песни, веселие, кръшни хора – всички са там, градът е опустял.
Докато земеделието никога не е хранило еленчани, то за лозарството се намерили места в Миндя – Караорман, Къпиново и Фидабей (Марийно) с благоприятен климат. Изнасяли в Добруджа вино и ракия, а донасяли вълна от овчарските стада на котленци. А гроздобера 15-20 дни е празник в лозята – песни, веселие, кръшни хора – всички са там, градът е опустял.
Един период от своето стопанско благополучие Елена дължи на развитието на бубарството и търговията с пашкули и бубено семе. Търновските аяни забелязали доходността на този поминък и пристъпили към ограбване труда на българите. Чрез своите бумбашири те прибирали всяка вечер изработената коприна, продавали я на цена десет пъти по-висока, отколкото я заплащали на производителя. Еленчани не се примирили и успели да издействат султанско ираде да отглеждат свободно пашкули и да произвеждат коприна, като заплащат само данък десятък. Край Еленската река били построени 40 долапа за точене на коприна. Добивали се по 40 000 оки пашкули. Значителни количества коприна и бубено семе били изнасяни на пазарите в Турция и в чужбина, главно в Италия и Франция. Двама французи живели няколко години в Елена, за да търгуват с коприна и семе, което било здраво.
Към средата на ХІХ в. германският генерал Йохмус, прекарал известно време на турска служба, пише, че Елена била по това време на нивото на промишлен град с 600 къщи. Основните манифактурни производства според него били платното и абите. Все по това време на днешния площад “Христо Ботев” в Елена е имало 12 златарски дюкянчета и мястото се наричало “Куюмджийската чаршия”.
Наред с терзийския и бакалския еснаф бил добре уреден и градинарският, всеки с отделна еснафска каса. Градинарството е било главен поминък на населението в града. Градинарските ортаи (компании) – дружини от 7-10 човека, понякога достигали до 30-40 и заети общо няколко хиляди души. Градинари са работили във Варненско, Софийско, в Румъния, Южна Русия и Австро-Унгария. През 1866 г. е основано градинарско дружество.
Еленчани са отдавали своя труд и на руманя. Тъй като коситбата и жътвата в Еленския край започвали по-късно, към полските райони се образували дружини (чети), водени от драгомани, които отивали на работа в Тракия за 15-20 дни, подложени на изтощителен и ниско платен труд.
През периода на своя икономически разцвет Елена за кратко време променя външния си облик. Забогателите търговци и занаятчии започнали да издигат наред с чорбаджиите масивни къщи, а еснафските организации строили църкви, мостове, чешми. Улиците на града, застлани с калдъръми, се осветявали с петролни фенери. Прокарани били и водопроводи.
През 1938 година в град Елена имало 146 занаятчийски дюкяни и работилници.
От тях, по видове:
25 шивашки
14 железарски
8 коларски
8 хлебарници
7 платачници
6 столарски
5 тухларници
3 текстилни бояджии
2 мутафчийници
2 содолимонададжийници
2 куюмджийници
1 бакърджийница
1 строителен бояджия
16 обущарски
8 бръснарници
8 кожухарски
7 касапници
7 грънчарници
6 гостилници
4 бъчварници
2 тенекеджийници
2 печатници
2 часовникари
2 сградостроителни
1 вулканизатор
Във всички занаятчийски работилници били заети 220 занаятчии – майстори, калфи и чираци.
В. Еленска защита, бр. 637, 18 юни 1938 г.