Маршрут  № 8 – Обиколка над Раювци и Средни колиби

Кратко описание

Това е един съвсем кратък веломаршрут над две от най-хубавите села в околностите на град Елена, намиращи се западно от яз. Йовковци – Раювци и Средни колиби.

Ключови думи

Раювци, Средни колиби, веломаршрут, маршрут, Йовковци

Описание и основни характеристики

Това е един съвсем кратък веломаршрут над две от най-хубавите села в околностите на град Елена, намиращи се западно от яз. Йовковци – Раювци и Средни колиби. Представлява бърза обиколка с основно изкачване по тесен асфалтов път, последвано от каране нагоре-надолу по дърварски черни пътища, които на места са с коловози и изровени участъци. Последната част отново е по асфалт през двете села.

Началото е при входа на мемориалния комплекс „Вълчан войвода“ в с. Раювци. Част от него, освен внушителния паметник на войводата, е и Раювският кромлех, известен още като „българския Стоунхендж“ – ансамбъл от наредени в кръг каменни късове с изписани върху тях послания и мисли на известни личности от българската история. Комплексът включва още места за отдих с изглед към язовир „Йовковци“, заведение за хранене и голям паркинг, поради което е най-удобното място за започване на карането. Още повече, че ако сте с компания, включваща и хора без велосипеди, можете с чиста съвест да ги „зарежете“ за един час, без да се притеснявате, че ще останат без занимания точно на това място.

Разположено между язовира и гората, с. Раювци впечатлява и с белосаните си и обновени къщи – почти всяка постройка в селото е поддържана и възстановена. Има и къде да хапнете, има и къде да преспите, ако сте решили да останете за по-дълго. Дори пътят до Раювци, макар с широчина само за един автомобил, е изключително живописен и приятен. Съседното село Средни колиби също е хубаво, макар все още да не е със същия туристически блясък.

Самият веломаршрут не блести с някакви изключителни качества – просто е вариант за бърза разходка над двете села. Дърварските пътища, по които се минава, на места изискват увереност и добра техника, защото има кратки участъци с камъни и коловози. Има и едно-две стръмни изкачвания, където може да се наложи за кратко да избутате велосипедите, макар че основната част от изкачването е по асфалт – там карането е приятно.

Имайте предвид, че след дъжд калта в гората може да е от лепкавия и хлъзгав тип, така че по-добре подберете сух период за каране по този маршрут. Най-подходящите сезони са лятото и есента.

Начална точка: с. Раювци, входа на мемориалния комплекс „Вълчан войвода“; https://goo.gl/maps/vnS9J4Uj15aQbPm87
Дължина: 7.9 км
Изкачване: 240 м
Ниво на техническа трудност: средно
Физическо натоварване: ниско
Продължителност: 1-2 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 0.5 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 4.9 км
– черни пътища – 3.0 км

Описание

От входа на мемориалния комплекс „Вълчан войвода“ (т.01) поемаме по улицата нагоре в западна посока, преминавайки покрай множество хубави къщи и карайки само направо до края на селото, където улицата продължава през гората като тесен асфалтов път. Изкачваме се по него до т.02 (2.2 км), където при една поляна наляво тръгват два черни пътя. Продължаваме изкачването по първия от тях, който започва почти в обратна посока. В първата си част пътят е доста стръмен, с два коловоза и леко обрасъл – тук може да се наложи да побутате. След това наклонът намалява и излизаме на заоблено връхче, при което отдясно идва друг черен път (т.03, 2.8 км). Продължаваме по основния път направо и надолу, но изкачванията не са свършили – в т.04 (3.2 км) отдясно идва още един път, след който наляво ни чака ново кратко, но стръмно изкачване. След като превалим рида, пътят сменя наклона си и започваме спускане. Внимавайте, защото има 1-2 участъка, които са по-стръмни и изровени. При излизането от гората пътят се спуска по една широка поляна, където е хубав и скоростен. В т.05 (5.2 км) достигаме кръстовище с шосе, идващо от В. Търново, при което поемаме към с. Средни колиби наляво. В центъра на селото (т.06, 6.2 км) завиваме наляво по главната улица и продължаваме към с. Раювци. В неговия център (т.07, 7.7 км) отново сме наляво и след 200 м завършваме карането при портала на „Вълчан войвода“.Това е един дълъг веломаршрут на юг от гр. Елена и яз. Йовковци, който е предимно по асфалтови пътища и поради това е подходящ за хора, които търсят леки терени, но имат достатъчно сила в краката. От друга страна, точно заради преобладаващото асфалтово покритие на пътищата, карането като цяло върви леко и с по-висока средна скорост. За някои хора тя ще е добре дошла, защото е идеална за велотуризъм и ще ви срещне с доста китни и изолирани села и махали, които са характерни за Еленския Балкан. 

Има и една отсечка от няколко километра между с. Дрента и с. Бадевци по черни пътища. Тя започва със стръмно изкачване, където някои може би ще предпочетат да бутат, последвано от по-плавен и приятен наклон към билото, каране малко нагоре-надолу по него и кратко, но стръмно спускане.

Ако желаете, може да пробвате маршрута и наобратно. Съотношението между асфалт и черни пътища ще си остане същото, но в отсечката с пресечен терен ще имате малко по-кратко изкачване и малко по-дълго (и стръмно) спускане.

Наличието на толкова малко пресечен терен прави маршрута подходящ от ранна пролет до късна есен, но с предупреждението, че по черните пътища може да се натъкнете и на лепкава кал в по-влажните месеци. На фона на цялото каране такива отсечки ще са малък процент, но все пак може да ви забавят и да се окажат предизвикателство.

Трябва да внимавате и с последната (сравнително дълга) част от маршрута, която следва един от главните автомобилни пътища между Велико Търново и Елена. За съжаление няма лесен и достъпен начин да бъде избегнато това шосе. В делнични дни по него няма кой знае какъв трафик, но през уикендите може да е оживено.

Началото на маршрута е в центъра на гр. Елена, където има и един-два паркинга. Оттам напускаме града в югозападна посока, като първо се изкачваме, а после се спускаме към долината на р. Веселина. От с. Багалевци през с. Тодювци до с. Дрента караме все покрай реката в продължение на почти 15 км. Тази част от маршрута е с редуващи се леки изкачвания и спускания и е много приятна. После идва ред на черните пътища – стръмно нагоре над Дрента и после надолу към Бадевци. От него спускането, за жалост, продължава по асфалт, след което се прибираме към Елена по споменатото шосе, минавайки южно от яз. Йовковци.

Начална точка: гр. Елена, централен площад; https://goo.gl/maps/ZLpBGybdkcgKi2GdA
Дължина: 53.7 км
Изкачване: 1000 м
Ниво на техническа трудност: ниско
Физическо натоварване: средно
Продължителност: 4-8 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2-3 л; не разчитайте на много чешми по маршрута
Храна: за цял ден; в с. Тодювци има магазин, в другите села не
Терен:
– асфалт – 44.0 км
– черни пътища – 9.7 км

Описание

От центъра на гр. Елена (т.01) поемаме по главната улица в западна посока. След  300 м достигаме кръстовище (т.02), на което има доста табели – единият вариант е още тук да се завие вляво, но маршрутът продължава направо по павираната главна улица и след още 80-100 м (т.03)  тя завива леко вдясно, а ние продължаваме направо по ул. „Робовска“. По нея напускаме града, карайки само направо – пропуснете улиците, идващи отляво в т.04, т.05 и т.06.

След последните къщи улицата преминава в тесен асфалтов път, който се изкачва нагоре към селата/махалите Мирославци (пада се вляво от пътя) и Горни Геновци (пада се вдясно). След втората махала пътят се изравнява и в т.07 (5.4 км) достигаме разклон, при който сме наляво към с. Багалевци. Изкачваме се още малко и след това пътят извива на запад и започва стръмно асфалтово спускане към с. Багалевци. Карайте внимателно, защото пътят е тесен и в завоите липсва видимост!

В т.08 (8.8 км) достигаме първите къщи на Багалевци и Т-образно кръстовище, на което поемаме вляво и се спускаме съвсем в долината на р. Веселина. Оттук нататък следваме за дълго пътя, който върви покрай реката. Самата река рядко се вижда, но пък тук-там има по някоя старинна или обновена къща. Редуват се изкачвания и спускания, все пак средният наклон е нагоре, макар и съвсем лек. В т.09 (10.6 км) пропускаме отбивка надясно; нататък има още много отклонения към малки махали, които пропускаме – повечето от тези пътища са черни, за разлика от асфалта, по който се движим ние, макар че и той на места е с доста износена настилка.

Първото по-голямо село, в което навлизаме, е Тодювци. Следваме главната улица наляво и в центъра на селото (т.10, 13.8 км) продължаваме направо и нагоре покрай часовниковата кула, за да стигнем до следващото кръстовище (т.11, 14.0 км), където вляво има и магазин. Продължаваме карането надясно (по улицата между читалището и училището) към с. Дрента. Напускаме селото и отново сме в долината на р. Веселина, но тук пътят е по-широк, колкото за две коли. Отново следваме само основния път, пропускайки отклоненията към съседни махали – някои от тях се виждат от другата страна на реката, сгушени сред зеленина. Най-важния подобен разклон е в т.12, където сме по основното шосе вляво.

Достигайки с. Дрента, навлизаме в него и в т.13 (22.9 км) надясно, почти в обратна посока, тръгва стръмна улица. След малко ще се изкачим по нея, но преди това може да продължите още малко напред до широкия площад на селото (т.14), където има и автомат за напитки и пакетирани храни – при нужда може да се подкрепите с нещо от него.

След това се връщаме до т.13 и започваме изкачването нагоре. Първоначално се движим по остатъци от асфалт между някои по-занемарени и превзети от растителността къщи. В т.15 (23.8 км) асфалтът свършва и най-ясният черен път продължава право нагоре по склона, с доста стръмен наклон, който ще накара повечето хора да бутат. За десетина минути набираме основната височина и след 500 м (т.16) отляво се включва друг черен път, а след още 50-100 м има друг разклон (т.17), където пък ние сме по левия, по-хубав и ясен път. В т.18 (24.8 км) отново сме по левия път, както и в т.19 (26.0 км), където пътят направо е към махала Баждари, а ние подсичаме близкия връх по черен път отляво – той е с плавен наклон и добра настилка. В т.20 (27.6 км) излизаме на билото и продължаваме наляво по черния път (отдясно идва друг, откъм Баждари). Редуват се кратки изкачвания и спускания, но все още сме предимно нагоре. В т.21 (28.3 км) и т.22 (29.1 км) пропускаме черни пътища вляво. След втория наклонът вече се обръща и като цяло започваме да се спускаме през много красива букова гора. В т.23 (30.2 км) пропускаме един черен път вляво, после в т.24 (31.8 км) пак отляво идва още един. Тук излизаме от гората и наклонът рязко се увеличава. Спускаме се по стръмни поляни, след това пътят отново се изравнява и излизаме при една ферма (т.25, 33.3 км) – там има поне два пътя вдясно, които излизат на едно и също място, хванете първия. След 300 м той ни отвежда в покрайнините на с. Бадевци (т.26).

Ако желаете, може да се отклоните надясно и надолу към селото, но после ще трябва да се изкачите обратно. Иначе маршрутът тук продължава направо и след още 200 м (т.27) достигаме другия край на селото и започваме дълго спускане по асфалтовия път наляво. Следваме само него, включително и в т.28 (36.3 км), където отляво идва друг път.

В т.29 (39.5 км) достигаме кръстовище с един по-главен автомобилен път, идващ откъм В. Търново. Завиваме по него надясно и, карайки с повишено внимание, поемаме в източна посока към гр. Елена, преминавайки южно от бреговете на яз. Йовковци. Първоначално наклонът е предимно надолу. Движим се само по главното шосе, пропускаме всякакви отбивки – например в т.30 (44.1 км). После пресичаме по мост един от ръкавите на язовира и след това пропускаме отбивка вдясно (т.31), продължавайки по главния път към с. Яковци (т.33, 48.0 км), където отново следваме шосето направо в посока Елена. Има още едно кратко изкачване, последвано от дълго спускане чак до центъра на града.