Христовски водопад

Христовският водопад се намира на река Мийковска в Еленския балкан. Той е обявен за защитен природен обект през 1974 г. Заедно с водопада се защитава и прилежащата му околна територия с площ 3 ха. Надморската височина, на която се намира е водопадът е 400 м. Природната забележителност е разположена южно от махала Христовци, до село Руховци.
Западната стена на коритото представлява отвесни скали, където с помощта на опитни инструктори можете да се спуснете чрез алпийски рапел до реката. Падащата от височина 9 м вода се разбива в скалистото легло на реката и образува блестящи фойерверки от ситни водни капчици. През лятото водата намалява, но е много подходяща за къпане. Водопадът се нарежда сред най-известните и посещавани местни туристически атракции.

За да стигнете до него, тръгнете с кола до отбивката от главния път малко след село Руховци ( в центъра на самото село има указателна табела за водопада ). При отбивката може да паркирате своя автомобил и да продължите пеша по черен път. До водопада ще стигнете за около 10 – 15 минути.
Местността е идеално място за бягство от реалността и шумотевицата на града. Около водопада се ширят просторни поляни, които са подходящи за лагеруване или пък за пикник с приятели.

Христовски водопад – GPS: 42.90181, 25.921462
Отбивка за водопада – GPS: 42.900238, 25.927083

Връх Чумерна

Връх Чумерна (1536м.), намиращ се в Средна Стара планина, е първенецът в Елено-Твърдишкия дял на планината. Южните му склонове са стръмни, дълги, прорязани от дълбоки речни долини, а северните — къси, полегати, заети от букови гори. В близост се намира хижа „Чумерна“. Има маркирани пешеходни маршрути около нея. През самия връх преминава и Европейски туристически маршрут Е3 в частта му хижа „Буковец“ – Агликина поляна – прохода Вратник.

В исторически план връх Чумерна е свързан с Панайот Хитов и четата му.
За него той пише: „ ….Когато дойдеш на Чемерна, то пред очите ти се появаваедна твърде чудесна картина… Види се Елена, види се Беброво, види се Търново, види се Габрово. Като погледнеш към юг, то видиш полето и множество реки, а като погледнеш към Дунава, то видиш бърда и шумаци; горите са облени със златните струи на българското слънце; керемидите се червенеят измежду зелено поле; белите къщици надничат изпомежду сливаците, орешаците, крушаците и вишняците: а реките се лъщят от слънцето като сребърни пояси.”

Язовир Йовковци

„Йовковци“ е името на един от най-големите по площ язовири на територията на Република България. Изграден е на река Веселина, на територията на община Елена и обслужва нуждите от питейна вода на около 250 000 души в Област Велико Търново и съседни области. Общият му обем е 92 179 000 m³.

Язовирът е кръстен на едно от разрушените при построяването му села, което сега се намира под водата. Строителството му започва през март 1968 година, а на 27 декември 1977 започва неговото завиряване. Първото пускане на вода от язовира е на 25 април 1979 година. През 1981-1982 година се осъществява пускът на хидровъзел „Йовковци“ на два етапа.

Районът на язовира е подходящ за любителски риболов. Във водите му плуват шаран, толстолоб, бяла риба и др. Риболовът е разрешен само на определените за целта места. Повечето подходи към язовира са черни пътища с изключение на Вълчовския ръкав, където пътят е настлан с чакъл.
Край него е изградена добра туристическа инфраструктура. Мястото е подходящо за ваканционни почивки близо до природата.

Марков камък и Раюв камък

Марков камък

Едно красиво допълнение на българското богатство от скални феномени е Марков камък. Той се намира на около 3 километра южно от град Елена, на билото на 740 метров рид, заобиколен от дъбово – габрова гора. Камъкът е огромен къс скала и е като, че ли закрепен от човешка ръка върху няколко по-малки камъка на билото на рида. Тази необикновена природна даденост му придава представа за някаква незнайна чудодейна сила. Размерите на камъка са:  дължина 6 метра, ширина 3,5 и височина 3,2 м. 

Една от легендите разказва, че Крали Марко бродел по българските земи. Както вървял погледът му, попаднал върху големия къс скала, който се изпречил на пътя му. Огромният камък се намирал на връх Острец. Юначният българин с титанична сила се опитал да го отмести с крак, но камъкът бил добре закрепен. Тогава той го грабнал с ръцете си и го запокитил през долове и ридове на въпросното възвишение. Веднага след това Крали Марко направил няколко огромни крачки и се озовал на място преди да падне камъкът. Подложил няколко по-малки камъка, върху които паднал големият, който го ударил леко по малкото пръстче на ръката, от което потекло кръв, която още може да се види върху камъка.
Близостта до града прави тази природна забележителност и местността около нея привлекателен туристически обект. В края на платото се намира и друга природна забележителност – Раюв камък. От него се открива просторна гледка към язовир „Йовковци“.

Раюв камък

Раюв камък се състои от множество разпръснати скали южно от Марков камък, на билото на рида на 3 км от град Елена. Два от тях наподобяват плочките на костенурка и са наречени Голямата и Малката костенурка. Върху Голямата е издълбан казан с диаметър около 100 см и няколко по-малки около него. В подножието на скалата има издялана вертикална ниша (скит), която и днес се използва за поклонение по „християнските“ обичаи. На обратната страна на скалата, отново близо до основата й е издълбана фигура на шаман с островърха шапка или корона в свещенодействие и жезъл в лявата ръка. Над фигурата е издълбан древния български символ – IYI.

Небесната костенурка е символ, познат на древните ни предци. Тя е един от най-древните символи на Космическия ред и Земята. Нейният знак е затворена плетеница от непрекъсваща се линия. В тибетската традиция този лабиринт е наричан също „Космическа костенурка“. Среща се в Дунавска България, а във Волжка България я има даже и на монети; също така и в Тибет, Китай, Монголия, Корея, Средна Азия. Има я като стилизиран орнамент по най-различни български предмети, музикални инструменти, орнаменти на седла, шевици, орнаменти от килими, по вратите, иконостасите на стари църкви, по дървените тавани и резби на стари къщи (Копривщица и др.), в стари ръкописи и книги – като част от стилистиката на украсата и заглавните букви. А траките са знаели, че животът на костенурката е равен на един голям слънчев цикъл. Според народните поверия, костенурката живее до около 300 години и от това става мъдра и всезнаеща, познава билките и магиите.