С 40 еленски бута Владислав Велев смая „Месомания 2014”, върна се със златен медал

   ЕЛЕНСКИЯТ БУТ ПОЛУЧИ ОЩЕ ЕДНО ПОДОБАВАЩО ПРИЗНАНИЕ. ЕДИН ОТ УТВЪРДЕНИТЕ МУ ВЕЧЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ – ВЛАДИСЛАВ ВЕЛЕВ, спечели златен медал с диплом на международната специализирана изложба „Месомания 2014”, която се състоя в една от залите на Интер Експо център в столицата от 5 до 8 ноември. Младият еленски бизнесмен получи и специална грамота за първо впечатляващо участие на изложението за месо и месни продукти. Събитието по традиция се организира от Асоциацията на месопреработвателите в България и се утвърждава като най-авторитетната изложба у нас в този бранш. Освен български компании свои производства представят колективно фирми от Италия, Унгария и Молдова и чуждестранни изложители от над 10 страни.
   Владко събира кураж за участие, воден от мисълта да покаже на наши и чужди какво чудо се прави в Еленския балкан. За медал не смеел и да помисли, особено като видял с какъв размах се подреждат другите щандове на изложението. Обърнали му внимание, когато започнал да реди бутовете един по един – до 40 на брой. За да е пълна изненадата, извадил на показ и два от най-големите – по 30 кг единия. Веднага се намерили купувачи за тях, за което 37-годишният мъж също не се надявал.
   Осемчленна комисия – все отбрани специалисти в месопреработването, оценявали стотици продукти, претенденти за златни отличия.  
   „Най-напред провериха цялата документация за производството на еленския деликатес и след това дълго оглеждаха бутовете. Най-често ми задаваха въпроса как е възможно да съхнат навън толкова време, без да се развалят – разказва Владко. – Когато пък опитаха, започнаха съмненията – не може пържолата да е толкова крехка, да се запази свежа и розова, без „нещо да е слагано”. Много от чуждестранните изложители също опитаха от еленския бут. Италианска фирма предлагаше прошуто с четири Е-та на етикета, а тяхна представителка, след като вкуси от моето производство, ме посъветва да режа на по-тънко, че да има за всички.”
При вида на бутовете испанец подшушнал на Владислав, че подобни деликатеси при тях, сушени при естествена вентилация на въздуха, вървят най-скъпо. Чужденецът дори започнал преговори с Велев за износ, което обаче при спазване на технологията можело да стане едва през 2016 година.
   Владислав се захванал с производството на уникалния деликатес от инат. С баща си Стоян Велев, който починал неотдавна, започнали да отглеждат прасета и стигнали до 180. После вносът бавно ги съсипвал, изкупните цени били нереални, а на фуражите растели – спомня си за това време амбициозният мъж. Започнали да колят прасетата и да разработват нов бизнес.
Цехът в съседно на Елена село е построен върху бащина земя със заеми. Производството му коства много тичане и ядове, а трябва и да му разбираш. Владко е поел почти всичко – дори обезкостяването. Освен бутове правят сушено филе и свински врат без стабилизатори и добавки, осолени и овкусени само с чубрица и подправки. Модерният цех е с единствената у нас сушилня на естествена вентилация, която собственикът нарича „нашия огромен… мухарник”. При съхненето на бутовете е важно да се запазят от мухите. Оттам идва и името на местата, където еленчани ги окачват за сушене.
   Сега цехът се зарежда от свинеферма, в която се отглеждат българска порода прасета. Мечтата на Владислав Велев е някой ден да затвори цикъла – от отглеждането на животните до пласмента на сушените бутове. Това обаче става с пари, време и здрави нерви. Двугодишно ходене по мъките му струва отварянето на предприятието. И за още нещо си мечтае младият бизнесмен – от чисто човешки и повече от родолюбиви чувства – да му стигнат сили и възможности да помага на родния си град да се въздигне.
mesomania obshta