Велчовата завера

   Въпреки всички несгоди и изпитания будният дух на еленчани продължавал да поддържа копнежа за свобода. Еленчани не преставали да участват дейно в борбите на народа за националното обособяване и политическа свобода.

   Под влиянието на руските победоносни войни и в този края била жива вярата в “Дядо Иван Московеца”. Не случайно поп Марко- автор на “Еленския летопис”- е отбелязал:

   “1693 година. Дигнаха пак турци сефер с московица и земосковица Озия и Исмаил. И сториха пак барашик на Баба-даа за една година беше сефе река

   1810 година. Стана сефер с московица и дунавските скели стори запъ московица, и зе Добруджа, Силистра, Тутракан, Русе, Свищов, Небол, Плевен, Враца, Ловеч, Севлиево и развали се турската войска на батин и султа стана 71 оката.

   1811 година. Запря московица турци на адатата сред Дунав измряха от зима и глад и зароби 200 000 войска и подир една година пак ги пусна.

   1812 година. Сториха сефер московица и Френеца и пусна московица Френеца в неговата земя и изгори Москва, и изби френската войска.

   1813 година. дигнаха турците войска върху сърбите на Карадаа, та се биха с Кара-Георги, за да утърват Белград от сърбите, дето го бяха зели в лето 1809.”

   Във връзка с Гръцкото въстание от 1821 година и вероятността Русия да обяви война на Турция, в Елена била основана “Завера”. В нея участвали като съзаклятници будни търговци, еснафи, учители и свещеници: хаджи Стоян Михалюв (баща на Иларион Макариополски), хаджи Юрдан Брадата, Куру Никола Момчилов (баща на Иван Момчилов), хаджи Кръстю, хаджи Цончо, даскал Андрей Робовски и други. Начело на завераджиите стоял един от най-богатите първенци на селото хаджи Иван Кисьов, който бил отровен от Търновския паша, очевидно, за да се отърве от всякакви следствия след кървавия погром на Гръцкото въстание.

   При обявяването на руско-турската война от 1828-1829 година, “когато русите преминали Стара планина и влезли в Сливен, Юрдан Ненов от махала Райновци, вече на 60-годишна възраст, но здрав и пъргав, придружавал четата волонтири, събрана от тяхната и от другите махали еленски, на която Нено Юрданов с някой си Недю от махала Папратлива са били предводители и ся са явили пред русите в Сливен...” Затова, че поправял оръжие на завераджиите, Юрдан Ненов лежал три месеца в Одринската тъмница и бил наричан от турците “Москов гяур”.

   Значително участие еленчани вземат и в паметната Велчова завера, организирана от Георги Мамарчев през 1835 година. Между по-известните завераджии от Елена са били: хаджи Юрдан Брадата, Иван Кършов, Кръстьо Славов Симитя, Андрей Попдойнов Робовски, хаджи Стефан Бобчоолу, поп Сава, Христо Кършов, Иван Хаджимомчилов, йеромонах Теодосий от Капиновския манастир и йеромонах хаджи Сергий от село Руховци.

   Център на заговорниците бил Плаковския манастир с игумен хаджи Сергий, който подвеждал под клетва ръководителите и бил между най-доверените лица. Под претекст, че събира дюлгери за възстановяване на Варненската крепост, разрушена през последната война, майстор Димитър Софиялията записал стотици доброволци, готови в уречения от ръководителите ден- на Великден 1835 година, да щурмуват турските казарми в Търново. Подготовката вървяла успешно, организаторите разделили Търновско на райони с отговорници, всички се въоръжавали. В Еленския край- отговорникът на района- хаджи Юрдан Брадата съставил списък на участниците, провеждал събрания.

   В хода на подготовката обаче било извършено предателство от чорбаджията Юрдан Кисьов, който влязъл също в Заверата с претенции на довереник. Някои предполагат, че той бил посветен в заговора от брат си хаджи Милан. Счита се също, че предателството било израз на стара родствена вражда- бащата на предателя- хаджи Иван Кисьов- убил брата на хаджи Юрдан Брадата- хаджи Панайот, за да обсеби имота му и хубавата му жена. Наследниците на хаджи Кисьов, естествено след тази случка, изпитвали смъртен страх от възмездие от останалите живи братя на хаджи Панайот и особено от влиятелния и богат хаджи Юрдан Брадата. За да се осигури, хаджи Юрдан Кисьов се възползвал от случая, че неговият кръстник хаджи Юрдан Брадата е един от ръководителите на Заверата. Предателят обадил на турската власт в Търново за подготвяното въстание и съобщил поименно неговите организатори.

   На 4 срещу 5 април 1835 година Плаковският манастир бил обграден от заптии и намерените там ръководители- Георги Мамарчев, Андон Никопит и хаджи Сергий били арестувани, а манастирът- ограбен и опожарен. Същата участ постигнала и съседния- Капиновски манастир. Арестувани били и останалите ръководители сред които и хаджи Юрдан Брадата. Организаторите били измъчвани жестоко и по извънредна съдебна процедура- осъдени на смърт чрез обесване. Всичко това станало така неочаквано, че оставило поразително впечатление у съвременниците. В събота, на 6 април- на Баждарлък увиснал Велчо Джамджията, а на Дервентската порта- Димитър Софиялията. Няколко дни след Великден били обесени в Търново хаджи Юрдан Брадата и Колю Гайтанджията. Отец Сергий, след като бил измъчван до смърт, бил заточен в Мъглижкия манастир, където наскоро починал- 30 януари 1836 година.

   Георги Раковски пише: “Бедний Сергий притърпе най-големи мъки турски. Извадиха му зъбите с клещи един по един. Забиваха му борина под ноктите и го гориха на огън. Вадиха му очи и други неизказани мъки му аложиха неверни поганци. Той е достоен да се числи в ряд на светия великомъченици, понеже издъхна от такива мъки за вяра и отечество. Вечна ти слава, родолюбче Сергие”.

   Макар силно потресени от трагичния край на Заверата, еленчани продължили да участват в борбите за национална свобода. В Еленско хайдутува Куман войвода от село Плаково, който след разкриването на Велчовата завера е убит при село Средни колиби в престрелка с турска потеря.

   По време на Кримската война (1853-1856 година) Георги Раковски няколко пъти посетил дома на поп Христо Кършов в Елена и на Стоян Камбура в махала Йовковци. В известното въстание на капитан дядо Никола през 1856 година взели участие Стоян Камбура, Мартин Пеев и Иван Попхристов Кършовски. В Първата българска легия (1861-1862 година), организирана от Раковски в Белград, участвали Иван Попхристов Кършовски и Никола Кочилов. В четата на Панайот Хитов участват Иван Попхристов Кършовски- като главен писар на четата, брат му Кръстю и Христо Хаджиюрданов Брадел- син на хаджи Юрдан Брадата. По същото време в четата на Филип Тотю участвали Димитър Цонев, Никола Иванов, Стефан Петков и Михаил Цанев.

   Иван Попхристов Кършовски взема участие и във Втората българска легия от 1867-1868 година. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са участвали Михаил Юрданов и Симеон Милков от село Беброво. Заедно с Ботевата чета преминават Дунава през бунтовната 1876 година поп Сава Катрафилов, “дясната ръка” на войводата Христо Ботев, Юрдан Попхристов Кършовски- писар на четата, Христо Рабаджиев.

Община Елена

Календар

« октомври 2021 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

ВРЕМЕТО СЕГА