143 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОЕВЕ КРАЙ ЕЛЕНА И МАРЯН

Пети декември е важна дата от историята на Еленския край. Градът е едно от най-рано освободените селища, непосредствено след обявяването на войната, и през есента на 1877 година се превръща в място на драматични събития. След неуспеха на Шипка, намеренията на турското командване се насочват към Елена с цел осъществяване на успешен пробив и добиране чрез Търново до Плевен в помощ на намиращия се там в критично положение Осман паша. Ако беше осъществен докрай замисълът на турското командване, страхувам се, че друга история щях да имам за описание, пише кореспондент на „Таймс“.

Град Елена е защитаван от петхиляден отряд под командването на генерал Домбровски срещу пет пъти превъзхождащ го по численост противник. Броени дни след спиране на турското настъпление при т.н. Йовковска позиция край града, Осман паша капитулира в Плевен. В това се заключава голямото значение на сраженията при Елена и Марян за по-нататъшния развой на военните действия и победата на Русия във войната. В това е дълбокия смисъл на подвига и героизма на смелите руски войници и офицери, жертвали живота си в неравния бой.

В събота, с поклонение пред паметниците, ще бъде отбелязана 143-тата годишнина от освободителните боеве край Елена и Марян. Заради епидемичната обстановка няма да се проведе традиционното литийно шествие с хоругви до паметника на загиналите над 2000 руски войници и офицери. В тяхна памет и на падналите в боевете български опълченци архиерейският наместник Валентин Георгиев ще отслужи заупокойна панихида.

В знак на признателност от потомците, представители на общинското ръководство ще положат пред мемориала в края на града венци и цветя, а също  и пред паметника на загиналите руски войни край Долни Чукани, братската могила в местността „Дъбравата“ и паметника в мемориалния комплекс „Казашки кръст“ в Долни Марян.

СПАСИТЕЛЯТ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ ОТ РОБОВСКАТА ФАМИЛИЯ

Годишнината от освободителните боеве е повод да припомним за героизма на един обикновен български опълченец – спасителят на Самарското знаме, чийто корен е от известната Робовска фамилия от гр. Елена. Почти неизвестни факти за неговия интересен и героичен живот е издирила и съхранила дългогодишната библиотекарка от Елена Стефка Борисова.

По-старите поколения помнят от уроците по история известната картина на художника Ярослав Вешин, на която е изобразен стар български опълченец с дълга бяла брада със Самарското знаме в ръка. Това е Никола Корчев, чийто прадядо бяга от турците и се преселва от Еленския край чак в малко самоковско село.
Заради буйния му характер връстниците на Никола го наричали Корчо, което значело „луда глава“. Създал семейство с 4 деца, започнал работа в медните рудници край Самоков, където попаднал на родолюбиви и борбени хора и те му помогнали да израсте като революционер. Много скоро Никола станал неудобен за турската власт и решил да бяга далеч от Самоков. Заминал за Русе. Там се изучил за локомотивен машинист и пътувал на влака Русе-Варна. Семейството му се сприятелило с това на баба Тонка Оберетенова. Тайно превозвал оръжие, документи, революционни дейци, като ги укривал в скривалището, затрупано с въглища. През него преминали Левски, Панайот Волов, синовете на баба Тонка и др.

Никола Корчев участвал в четата на Филип Тотю като знаменосец и в Сръбско-турската война. Когато Русия обявила война на Турция, станал опълченец. Сражавал се под командването на полковник Павел Калитин. Самарското знаме било ушито от монахините в Самара за Априлското въстание, но поради неуспеха му, не стигнало до България.

След обявяване на войната кметът на Самара занесъл знамето в гр. Плоещ и го предал на командването на опълченците. В разгара на боевете при Стара Загора знаменосците падали убити един след друг. Полковник Калитин грабнал знамето и го развял, но турците проболи и него. Пред смаяните опълченци Никола Корчев откъснал светинята от дръжката и с риск на живота си скрил знамето в своите дрехи. Предавайки го на верен другар в най-близкото село, паднал в несвяст от изгубената кръв. Принесли го в болница, но положението му било тежко. Наложило се да го транспортират в Русия, където бил излекуван.

След войната е награден с орден „Свети Георги“ и медал за храброст, и получил името „спасителят на Самарското знаме“. Установил се във Варна, където било семейството му и пак станал машинист. По случай 25-годишнината от боевете при Шипка имало големи тържества, тогава открили храм–паметника на загиналите. Присъствали останалите живи опълченци, облечени в униформите, а най-отпред със Самарското знаме в ръка бил Никола Корчев – величествен, с дълга бяла брада. Под звуците на духовата музика преминали опълченците пред официалните лица, сред тях граф Игнатиев със семейството си, а до него художникът Ярослав Вешин. Той силно се впечатлил от гледката и макар след години с  писмо поканил Никола Корчев да позира за картината му.

Няколко месеца старият опълченец в парадна униформа и със знамето в ръка влизал в ателието на художника в София, което силно впечатлило хората. Картината била завършена през 1911 година, като Вешин ходил отново на връх Шипка, за да добави пейзажа. Писателят Иван Вазов често посещавал това ателие и с вълнение следял рисуването.

През месец август 2021 г. се навършват сто години от смъртта на Никола Корчев. Погребан е във Варна с големи почести. По-късно костите му са пренесени и положени в храм-костницата на връх Шипка.
143 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОЕВЕ КРАЙ ЕЛЕНА И МАРЯН