148 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА АПОСТОЛА

В Елена признателните потомци ще почетат паметта и святото дело на Апостола. Заради епидемичната обстановка няма да се проведе традиционното възпоменателно шествие до барелефа на Левски в града. По повод 148-годишнината от гибелта на Дякона, утре, в 11 часа, на това свято място архиерейският наместник ще отслужи заупокойна панихида. Представители на община Елена, музей на Възраждането, двете училища в града и Градска библиотека ще положат венец и цветя пред барелефа, също и пред паметните плочи на още две исторически места, свързани с идването на Васил Левски в Елена – къщата на революционната фамилия Кършовски и Хилендарският метох.

БЕЛЕЖИТИЯТ Д-Р ДИМИТЪР МОЛЛОВ ОТ ЕЛЕНА ОРГАНИЗИРА ТЪРЖЕСТВЕНОТО ОТКРИВАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА ЛЕВСКИ В СТОЛИЦАТА

Името на родения преди 175 години в Елена академик д-р Димитър Моллов се свързва най-вече със здравното дело у нас. Завършва медицина в Москва и е първият българин с титлата „доктор на медицинските науки“. Той е един от организаторите на здравеопазването в България след Освобождението, създател на първия здравен закон, съосновател и първи председател на Българския лекарски съюз, основател и дългогодишен председател на БЧК, председател на първия Висш медицински съвет, сред инициаторите е за основаването на Александровската болница в София. Като доброволец в Сръбско-българската война от 1876 година организира санитарен отряд и устройва първата военновременена болница.

Най-бележитият представител на Молловия род, чиито корени са от еленското село Беброво, е бил също министър на просвещението и три пъти народен представител, включително в Учредителното събрание.

Известният български лекар, общественик и учен става кмет на София, макар и за кратко – от 16 юли 1895 г. до 30 септември 1896 г., но успява да сложи край на почти 15-годишната сага около построяването на паметника на Левски в столицата и да организира неговото тържествено откриване. Сценариите за блестящото тържество под патронажа на д-р Моллов също са негово дело.

Строителството на паметника на Апостола на българската свобода започва непосредствено след Освобождението, през есента на 1878 г., но поради липса на средства и опит е завършен окончателно през средата на 1891 г. Откриването и освещаването на паметника става едва четири години по-късно – на 22 октомври 1895 г. и безспорно заслугата за това е на д-р Моллов.

Тържеството започва още на 21 вечерта с представянето на драмата „Хъшове“ от Иван Вазов в „Славянска беседа“ от трупата „Сълза и смях“, а страниците на в. „Мир“ от това време са съхранили спомена за събитието, силно патриотично, показателно с народната любов и обединението.

„В неделя сутринта, 22 октомври 1895 г., след божествената служба, в църквата „Св. Крал" /сега „Света Неделя“/ се отслужи панихида за успокоение душата на дякона Игнатия - Левски, след което процесията тръгна от съборния площад към паметника по улиците „Дондуков“, „Търговска“, Александровския площад, „Цариградска“ и бул. „Фердинанд“ по следния ред: музиката, сподвижниците на Левски със знамето, ученици, роднините на Левски, министрите, народните представители, столичното кметство, окръжни комисии и кметства от провинцията с венците, господа офицерите от гарнизона, висшите чиновници, професорите, учителите, опълченското дружество „Левски", инженерното дружество „Юнак", дружество „Сокол", дружество „Чех", Хърватската задруга, Немското благотворително дружество, Италианското дружество, Швейцарското дружество, еснафите и гражданите. При паметника множеството /многохилядно/ дочака възторжено Н. Ц. В. Княза, който дойде с блясък с военната си и гражданска свити, и беше поздравен с ентусиазъм от наредените край паметника войски.

Духовенството отслужи молебен, след който председателят на Комисията Ив. Грозев произнесе реч и помоли Н. Ц. В. Княза да благоволи и открие паметника. При изпълнение от военната музика на „Кол Славен" и при топовен салют, Н. Ц. В. Князът, след като опъна двете върви, и платната, с които беше обвит паметника, паднаха, обяви последния за открит с думите: „От името на българския народ, аз откривам този паметник, въздигнат в спомен на един от най-идеалните герои по нашето възраждане и освобождение. Нека този славен деец за свободата и правдата, този самоотвержен патриот служи за пример на всички. Нека този паметник бъде свидетел за народната признателност и служи за насърчение при изпълнение дълга към отечеството".

Духовенството поръси паметника със света вода, хорът на Рендова и Николаева изпя пролога, композиран за случая от Рендова, а след това Стоян Заимов държа реч, с която описа личността на Левски. След това военната музика изсвири българския химн, поднесоха се повече от сто венци и паметникът се предаде на Софийския кмет“.

Иван Попхристов Кършовски от Елена, съратник и приятел на Левски, остава верен на заветите му и полага усърдни грижи за издигане на паметник на Апостола. В архива на революционера  е намерен чертеж на квартала в Подуене с обозначено мястото на паметника и от какъв материал да се построи. В деня на откриването му, редом със Стоян Заимов сред възрожденските дейци, той изпълнява своята ода „Пред паметника на Васил Левски (22 октомври 1895 година) в чест на откриването и осветяването паметника на безпримерния Апостол на българската свобода (от другаря и сътруженика му)”.

148 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА АПОСТОЛА

                                                                                          

Община Елена

Календар

« април 2021 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    

ВРЕМЕТО СЕГА