Римски крепости

Източник: http://www.bulgariancastles.com/bg/kreposti-obshtina-elena

„Вардата над Рогачева скала”
   Късноантична и средновековна наблюдателна кула „Вардата над Рогачева скала” е била малка постройка в съседство с махала Черешов дял. Намира се на 0,87 км северозападно по права линия от махалата. Разположена е в западния край на Кокошков рът, почти в началото на пролома Долния боаз, над скалистата и стръмна Рогачева скала- десния бряг на Еленска река. Местността е известна под името „Турлата”.
GPS координати: 42°57’37” С.Ш. и 25°54’21” И.Д.

„Градището”
   Средновековната крепост „Градището” се намира на 1,64 км. северозападно от центъра на село Багалевци. Местността, върху която е построена крепостта е във форма на полуостров, образуван от Дренската река. Височината е обградена от всички страни от реката с изключение от изток и представлява недостъпно място, което е удобно за крепост. Отстои от нивото на реката около 50 м. височина. Зидовете и са разрушени до земята, на места дори личат под насип. Дебелината им е над 2 м. 
GPS координати: 42°54’06” С.Ш. и 25°47’47” И.Д. 

Калето
   Османската крепост „Калето” се намира на 0,25 км. Южно от центъра на град Елена. По време на кърджалийството там се е намирала каменна крепост, като в най-високата й част е имало пост. При настъпване на тревога, човекът, който бил на пост давал сигнал и всички църкви започвали да бият камбаните си. Това е бил единственият сигнал, благодарение на който еленчани са се отправяли на Калето за да се отбраняват. След края на т. нар. „кърджалийско време” Калето е служило за казарма, но по-късно е съборено. През 1836 година започва строежът на църквата „Успение на Пресвета Богородица” и за построяването й са използвани материали от разрушеното Кале. След кърджалийското нападение е рашено да бъде направена защитна крепост. Крепостта е завършена през 1801 г. Тя представлявала каменно укрепление с диаметър около 85 метра, с висок зид и метеризи, откъдето се стреля. Вътре временно живеели всички жители на Елена, където имало геран и жилища
GPS координати: 42°55’39” С.Ш. и 25°52’43” И.Д.

„Калето в Горния боаз”
   Най-лесният път до него е през Капиновския манастир и язовирната стена. Първо, трябва да се пресече реката, а след това да се тръгне в ляво от пътя. Намира се на десния бряг на река Веселина, на около 180 м. височина от нивото на реката. Формата му е правоъгълна в посока изток-запад. Зидовете му са разрушени наравно със земята, а техните ломени камъни са разпръснати доста на широко. Липсват следи от хоросан. Не е имало нужда от крепостен зид от южната страна, понеже не е бил необходим, тъй като граничи с отвесния скалист бряг на съседното поточе, висок до 25 м. Разстоянието между крепостта и Харваловското кале е 2,2 км. Свързва ги път през планината, който следва билата на хълмовете. В този пролом се намират следите на един стар мост. През 1948 г. напълно е бил запазен единия му свод, който е бил полукръгъл. Намирал се е до десния бряг на реката. 
GPS координати: 42°57’57” С.Ш. и 25°45’37” И.Д. 

Крепостта при с. Дебели рът
   На 1,12 км. северозападно от центъра на село Дебели рът се намира средновековната крепост „Калето”. Крепостта се намира на десния бряг на Бебровска река, където същата прави голям завой между с. Разсоха и с. Дебели рът. При прекарването на пътя за дебели рът през 1933 г. са разкрити част от зидовете на крепостта, през която минава самия път. От нивото на реката крепостта отстои на около 50 м. височина. Формата наподобява триъгълник. Зидовете са разрушени наравно с повърхността, а съборените камъни образуват насип. Широчината на крепостната стена е над 2 м. Направена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Червен хоросан има само в северната част на крепостта, където вероятно е имало кула. Във вътрешното пространство се срещат основите на сгради, на които камъните вероятно са били споени с глина. Срещат се останки и от тухли. Тук са намерени монети от Юстиниян Велики (527- 565). В днешно време има бегли останки от крепостни стени и много иманярски изкопи.
GPS координати: 43°00’37” С.Ш. и 25°58’54” И.Д.

Крепост при село Дрента
   Античната крепост „Калето” се намира на 1,54 км. югозападно по права линия от центъра на село Дрента. Крепостта е служила за охрана на античния път, минаващ южно от нея. Издигната е на едноименния връх. В днешно време от нея няма почти никакви останки. Без проучване не може да се установи размера и.
GPS координати: 42°48’43” С.Ш. и 25°46’18” И.Д.
Крепост „Боров рът” На 1,82 км. западно от центъра на с. Дрента се намира крепостта „Боров рът”.
GPS координати: 42°49’10” С.Ш. и 25°45’48” И.Д. 

Крепостта при с. Зеленик
   Крепост близо до връх „Бялата крава”, охраняваща прохода.
Приблизителни координати: GPS координати: 42°49’09” С.Ш. и 26°02’07” И.Д. или GPS координати: 42°49’11”

Крепостта при с. Костел
   На десния бряг на река Костелешка, срещу махала Валето, на 1,85 км. южно от село Костел се намира късноантичната и средновековна крепост „Кулата”. Височината, върху която е разположена е повече от недостъпна откъм югозападната страна, поради отвесните склонове към реката. От останалите страни е леснодостъпна. Формата й наподобява многоъгълник. Зидовете й са дебели над 2 м. Изградени са от грубо одялани ломени камъни, споени с червен хоросан. В по-голямата си част са запазени на височина до половин метър. Смята се, че по ъглите и е имало кули. Във вътрешността личат основите на сгради. Виждат се и части от тухли. Местността северно и непосредствено под крепостта в низината се нарича Селището. Тук се намират следи от малко изчезнало селище, което е било към крепостта. Намерени са сребърни монети от времето на Юстиниян Велики (527-565). По склоновете на височината Симаново на левия бряг на реката са намерени медни корубести монети от Йоан II Комнин (1118- 1143) и Мануил I Комнин (1143-1180). Очевидно е, че крепостта е охранявала долината на Костелската река. 
GPS координати: 42°52’20” С.Ш. и 25°59’26” И.Д.

   За местността Валето има една легенда: Преди много много години, още по римско време село Костел се е наричало „Кастело”, а над местността Валето имало огромен дворец, под двореца на огромна височина течала река Бързица. Един ден придворните в двореца пържели риба на огън. Дошъл владетелят и казал: „- Скъпи придворни, византийците са тръгнали насам, ако рибата, която пържите скочи от тигана, падне в реката и започне да плува само тогава те ще ни разбият.” Нещеш ли, рибата изскочила от тигана и полетяла към реката, за нещастие започнала и да плува. И така дворецът и крепостите били разбити и завладени. До ден днешен там има остатъци от този дворец, надписи по плочки, които повечето обрастват и вече не могат да се разчитат, огромна скала, която местните жители наричат Кулата, за която също се носят легенди, но ще ги научите, ако посетите това чудотворно селце и поприказвате с гостоприемните му жители. 

Крепост при с. Бадевци
   Южно от село Бадевци се намира крепост, на разстояние 2,28 км. Може лесно да се установи от кой период е и каква функция е изпълнявала.
GPS координати: 42°51’48” С.Ш. и 25°45’09” И.Д.

Крепост при с. Беброво
   Северозападно от центъра село Беброво също се намира антична крепост, на разстояние 0,65 км. Изградена е върху билото на възвишение, което е най-достъпно от запад и юг. От север и изток склонът е почти отвесен. Северно и източно под възвишението минава река Бебровска. От крепостта днес почти няма останки. Няма следи от хоросан по камъните. Може да се предположи, че е била дълга около 100 м. и широка около 50 м. Вижда се остатък от основи на стена, изградена от големи камъни, широка около метър и половина. Възможно е крепостта да е носила името Палациум.
GPS координати: 42°57’17” С.Ш. и 26°00’01” И.Д.

Крепостта при с. Буйновци
   На 1,26 км. разстояние, северозападно от с. Буйновци се намира крепостта „Градището”. То е разположено на югозападните склонове на височината Острец. На височината се забелязват иманярски изкопи и останки от крепостно съоръжение. В този район Иречек споменава за Малката и Голямата стража. Пътя от Елена за Твърдица между махала Новачкини и Шубеци минава през местност, която и сега се нарича Стражки дол. Това показва, че може би тук е имало някакъв стражеви пункт.
GPS координати: 42°52’42” С.Ш. и 25°53’01” И.Д. 

Крепост „Макавея”
   Тракийска и късноантична крепост „Макавея” се намира на левия бряг на река Бързица в изхода на Долния боаз, на 6,19 км. южно по права линия от центъра на град Златарица. Разположена е в началото на Дърлевския хребет. От север крепостта е ограничена от Макавеевското дере. На юг и изток хребетът е с почти отвесни скали (в момента с отвесни), докато в останалата си част той е слабо наклонен. Хълмът се издига на около 60- 70 m от нивото на реката. Планът на крепостта е съобразен с конфигурацията на терена. Има удължена форма с посока изток- запад. Общата дължина е около 120 m, а ширината около 40 m. Крепостта е най- достъпна от западната страна. Предполага се, че от там е бил входът. Личат останките от стар път, слизащ към Макавеевото дере. На изток крепостта завършва с фортификационно съоръжение, вероятно кула. Има белези, че крепостта е била опожарявана. Откритата керамика по повърхността на терена датира ползването и в границите на 5- 7 век.
GPS координати: 42°59’25” С.Ш. и 25°53’17” И.Д.

Самостоятелна кула
   На 5,98 км. южно от центъра на град Златарица и на 0,12 км. северозападно от крепостта „Макавея” се намира самостоятелна кула. По всяка вероятност кулата е имала кръгла или елипсовидна форма, с диаметър около 10 м. 
GPS координати: 42°59’29” С.Ш. и 25°53’19” И.Д.

Братовановград”
   На 5,68 км. южно от центъра на град Златарица се намира средновековната крепост „Братовановград”, срещуположно на крепостта „Макавея”. Крепостта се намира на височина, която е обградена с поток от север и изток, идващ от махала „Мъжлеци”, а от западната страна се намира река Златаришка. Била е непристъпна, с изключение на южната част. Тя е на 80 м. От коритото на реката. Удължена е в посока север-юг. Има дебели зидове над 2 м., изградени от камък, споен с бял хоросан. Съществуват следи от постройки, изградени от ломен камък и споени с кал. В най-южната и най-високата точка на укреплението, в скалите е изкопан плитък ров. На север от него в южна посока се е издавала кула, която се е свързвала с останалата част от крепостта с единична крепостна стена, поради прекалено тесния хребет, направен такъв по всяка вероятност умишлено, за усилване отбранителната способност на съоръжението. На около 7-10 м. единичната стена се разделя на две, като едната тръгва стръмно по западния склон към реката, а втората на североизток, като върви почти по билото. В тази най- висока част в крепостната стена, както и в стените на постройките се забелязват тухли с цвят на съвременна тухла- четворка. Камъните и тухлите са обилно полени с бял хоросан. В по- средната част на крепостта, иманярите са разкопали водохранилище, изградено от червени тухли и дебела замазка от вътрешната му страна. На левия бряг се намират по- малко, а на десния много следи от постройки. Това навярно е било селище създадено във връзка с крепостта. Учителят Иван Петров (по-късно професор по живопис) с ученици от Еленската гимназия е предприел разкопки на това място през 1939 г. Разкрити били непосредствено на десния бряг на реката основи на църква със зидове дебели 0,7 м. Добре били видни притвора и аспидата й. В момента почти целия обект е разкопан от иманяри. Явно двете крепостни съоръжения „Братовановград” и „Макавея” са били предназначени за охрана на дефилето на реката и са част от ранновизантийската укрепителна система по Стара планина срещу набезите на варварските племена от север. 
GPS координати: 42°59’24” С.Ш. и 25°53’48” И.Д. 

Крепост при кв. Разпоповци
   Тракийската крепост се намира северно от центъра на кв. Разпоповци на разстояние 0,93 км. С нея се свързва наличието на голямо тракийско селище, което се е намирало на левия бряг на р. Златаришка, на площ от 180 дка. Крепостта се намира на десния бряг на р. Златаришка, на самостоятелно възвишение. Няма конкретна информация за годината, в която е построена.
GPS координати: 42°56’52” С.Ш. и 25°54’19” И.Д.

„Харваловско кале”
   „Харваловско кале” се намира на десния бряг на р. Куцаровска и е късноантична крепост в местността Калето. Тя е на 2 км. Северозападно от махала Харваловци и на 1,2 км от Плаковския манастир „Св. Илия”. Има триъгълна форма с остър ъгъл на югоизток, където са се сливали югозападната и североизточната стена. Разположена е в посока северозапад-югоизток. Предполага се, че ъгълът на крепостта е завършвал с кула. На югоизток е издълбан дълбок ров, около 5-6 м. Крепостта е дълга (160 м.) и тясна, като северозападната стена е дълга 30-40 м. Зидовете са дебели около 2,3 метра. Входът е бил насочен на юг. На северозападния склон под крепостта е имало предградие, където са копали иманяри. Крепостта е охранявала пътя север-юг, който е минавал от дясната й страна под крепостта, както и пътят изток-запад по билото на височината. Смята се, че последният е свързвал северната линия късноантични крепости по Стара планина. Изградени са върху камъни и скали с каменни бордюри при стръмния път изток-запад.

Източник: http://www.bulgariancastles.com/bg/kreposti-obshtina-elena

Община Елена

Календар

« ноември 2017 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      

ВРЕМЕТО СЕГА