Легендите


Elena1
Легендите за град Елена

Трудно е да се пише история там, където липсват книжовни старини за миналато на селището. Град Елена, разоряван и опожаряван на два пъти през турското робство - първи път през 1800 г. от кърджалийска разбойническа банда и втори път - 1877 г. от ордите на Сюлейман паша, не притежава документи, от които да се вижда или поне да се правят догадки за основаването му. От исторически сведения личи, че Елена с околностите си - махали и села, не е ново селище, основано преди 250 - 300 години, а старо, основано след падането на Търново (1393г.), станало с времето център - черковище на околните колиби. Много стари документи и църковни книги били унищожени при опожаряването на стария храм "Св. Никола" от кърджалиите. Въпреки това до нас са достигнали следните сведения:

                 
t1

Документ 1

  Георги Раковски в своята поема “Горски пътник” чрез устата на Младен е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен.                       
  Из „Горски пътник” от Г. С. Раковски, 1857 г.



Документ 2
За названието на града друго предание казва, че старата църква “Св. Никола” е била осветена на празника „Св. св. Константин и Елена” и поради това селището било именувано на царица Елена.
Из „Градиво за историята на гр. Елена” от Марко Дичев, 1931 г.
IMG 4659

Документ 3
Въз основа на турския регистър за тимарите и зиаметите в Никополския санджак от 1430г. става ясно, че землището "Елена" е било наричано така и преди турското владичество. Турците възприемат наименованието на местността.  Причисляват я към категорията на "мезрите", тоест - запустяло село или нива, поле, орница. По това време наричали местността "Мезра Истърмена Еляна", което ще рече - стръмна Елена. 

Документ 4
В края на 14 в. настъпват драматични събития, османското нашествие достига до земите на престолно Търново. През 1393 г. столицата пада под османска власт. Преданието разказва за много боляри потърсили убежище в непристъпните гори на Балкана. За много от селищата в Еленско се предполага, че носят имената на своите първи заселници - боляри.

Документ 5
В девствените вековни гори на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка-  девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът - Самуил от село Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността "Кръста", превърната после в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била назована "Самуилец". От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето  име.

Документ 6
Други допускат, че градът е добил името си от красивото горско животно елен.
Реките: Балюва, Казашка, Сълбишка и Чукански дол, които се спускат от околните височини, се събират в долината и образуват по-голяма река – Еленска. В тази долина, където е разположен градът са слизали от околните горски възвишения елени, на водопой в реката и се предполага, че от река или долина селището е получило названието Елена.
Из „Градиво за историята на гр. Елена” от Марко Дичев, 1931 г.

Документ 7
За възникването на селището едно местно предание казва, че Елена е основана от 12 фамилии, преселени от Златица. Това било около 1443 г., когато полско- маджарски войски, водени от крал Владислав III и войводата Ян Хуниади, превземат Белград от турците, слизат по долината на река Морава; разбиват събраните турски войски при Ниш; превземат София и се отправят по пътя София- Златица за Одрин. Когато стигнали тополнишкия пролом ги заварила тежка зима и те били принудени да се върнат назад. 
Златичани посрещнали християнските войски като освободители и за да се спасят от турци и еничари, които щели да им отмъстят, избягват в Еленския и Котленския балкан. Запазено е предание между населението на близките до Елена колиби, че техните деди са се преселили от западна България. 
Из „Град Елена” от Йордан поп Георгиев, 1904 г.

Документ 8
Между населяващите Еленския балкан било запазено предание, че дедите им са дошли от Шоплука. Говорът на еленчани и селяните от балкана се различавал от този на близките до Елена села - Златарица, Миндя, Къпиново, Беброво и др. Имената в Елена и еленско - Сава, Милан, Радивой, Милко и имената на близките махали - Милковци, Мирославци, Шопаци и др. напомнят нещо, което идва от западните български покрайнини. По всяка вероятност селищата Шейтани, Руховци (от Рухо, Шопаци от "шопи"), Мирославци, Милковци (от Милошовци) са били заселени от берковски и кутловишки шопи, които до края на XVIII век се обличали в шопска носия - бели опънати гащи и дълга абяна дреха без ръкави. Тези преселници местното население наричало "белодрешковци". 
В сцената "Рождество Христово" от храм "Св. Никола" в Елена се забелязва присъствието на "белодрешковци". Могат да бъдат допуснати две обяснения на това - вероятна връзка с преданието или запечатан в рисунка по-ранен етап на вида на народната носия в Еленско.
Из "Градиво за историята на град Елена" от Марко Дичев, 1931 г.  

stenopis

Община Елена

Календар

« ноември 2017 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      

ВРЕМЕТО СЕГА