Марянски манастир и Буйновски манастир

 
marqnski-manastir

Марянски манастир "Св. Преображение Господне"

   Марянският манастир „Свето Преображение Господне” се намира в село Марян, разположено на 8 км. Източно от град Елена, по пътя за град Сливен. Селото се намира в равнинна местност на 300 м.н.в., оградена от реките Боровщица (Руховска, Мийковска) и Бързица (Костелска). От изток, север и запад селото е оградено с хълмове и е открито откъм юг.
   В лето Господне 1835-то, жителите на с. Марян, водени т голямото си родолюбие и вяра в Бога, решили да построят храм. Мястото за строеж било избрано на така наречената - "Светата грамада", където преди падане на България под турско робство е имало манастир.
   Сравнително лесно бил взет фермана за строеж, но с условие църквата да бъде построена за шест месеца. На шести август 1835 г. храмът бил осветен от тогавашния търновски владика Иларион Критски. Почвайки строежа на църквата, строителите откриват основите на стария монастирски храм и строят върху същите основи. На мястото, където е бил олтарът на стария монастирски храм се натъкват на мраморен саркофаг, в който е имало скелет, в чиито ръце се намирало Евангелие, а до главата корона. Марянската легенда разказва, че нищо чудно това да е гробът на Св. Цар Борис Михаил Покръстител, за когото се знае, че приемайки монашеството, се установява в монастир, който се намирал на 3 дни от престолния град, сключен между две реки, в подножието на Стара планина. Правят впечатлениеЕвангелието, короната (символите на светската и духовната власт), мраморният саркофаг, огромната по площ църква. В подкрепа на тезата, че на Светската грамада е съществувал монастир от 8 - 9 век са и намерените шест капитела, на т. нар. "Теодосиеви колони" - стил, характерен за тогавашното строителство. Разкрива се и "баптистерий" (кръщалня), място, където са се правели кръщенета, когато в България се е приемало християнството. Описват го така - басейн с размери около 3 м. в диаметър, дълбок до коляното, облепен с цветна византийска мозайка.
   Докато майстрите са правели изкопа за новата църква, били пазени т заптиета (явно и те дочули за стария монастир и надявайки се да се намери казан със злато и други ценни предмети). За да не се пгаврят другверци с намереното, строителите са скрили всичко в земята и си дали клетва да не казват, къде са намерените неща от тях.
   Друга легенда разказва, че когато са омъжвали Княгиня Кера Тамара, за султан Мурат, керванът е минал през манастира. Тя дарила накитите си и заръчала селото да носи нейното име - Марян. През 1868 г. храмът пламва, вероятно от забравена свещ, защото няма спомен за злонамереност. Благодарение на уникалния начин на градеж, изгаря само иконостасът, а самата сграда остава непокътната.
   Сегашният иконостас датира от 1870 г.. Направен е от липа, иконите от царския ред са зографисани от тревненски майстори. Уникалността в градежа на църквата се състои в това, че цялата конструкция е от камък и тухли, без дъски и греди на свода. Църквата не е стенописвана, освен централната част от свода, от който гледа Бог - Отец и благославя. Прави впечатление надписът над иконостаса - "Елате всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя" Ев. от Матея - 11:27
   Дълги години църквата в с. Марян е енорийски храм на селото. На втори май 1993 г. с решение на Светия Синод на БПЦ отново е даден статут на монастир.

   Тел. за връзка: 0885 38 19 25
  
   По време на Руско - Турската война (1877 - 1878 г.) можем да наречем Марянските позиции - Малката шипка. Основната битка е била на пети декември 1877 г. между 5 - хилядна руска армия от Севски, Орловски и 13 - ти Орденски полкове, начело с генерал Домбровски и 32 - хилядна армия начело със Сюлейман Паша. В памет на битката при с. Марян в местността " Ръта" е издигнат паметник костница в прослава на падналите руски воини през 1902 г., а през 2014 г. членовете на "Единен казашки съюз" до паметника изградиха параклис, посветен на Св. Георги Победоносец и девет метров кръст.


  1535420 709661312385027 89483421 n 1486672 709661192385039 1327904608 n

Буйновски манастир "Свети Пророк Илия"

   Буйновският манастир (Буйньовски) "Св. Пророк Илия"се намира в Еленска духовна околия, в село Буйновци, на 10 км. южно от град Елена.
   Истински сведения за съществуването на манастир има от ХVІІ век, когато землищата на Елена, Беброво, Златарица и Къпиново станали вакъфски земи – собственост на член от султанското семейство. Приходите от тях отивали в хазната. 
   В края на ХVІІІ век зачестили нападенията на разбойниците кърджалии и даалии. Те нападали по-заможни селища и манастири. 
През 1800 г. даалии се насочили към Елена през Твърдишкия проход. В навечерието на Гергьовден те нападнали, ограбили и изгорили Буйново и манастира. Местното население и монахините се скрили из горските усои. 
След опожаряването на манастира монахините продължили да палят кандило и свещи при руините, а екът на клепалото отеквал до ново време. След 1836 г. на мястото на стария манастир благочестивото население на село Буйновци решило да построи енорийска черква. Като завършек на строежа през 1897 г. издигат камбанария. (През 1949 г. и последните останки от зида на стария манастир били съборени). 
Черквата е много голяма едноабсидна сграда със скатен покрив и прозорец на абсидата с красива решетка от ковано желязо. Камбанарията е над дворната врата с много интересно каменно херувимче. 
   Вътре са вградени две плочи с надписи за обновяването на черквата, има остатъци от стари стенописи и малко икони. Черквата е била ограбвана няколко пъти и сега има и алармена инсталация. Най-важното е, че след 2000 г. в памет на годишнината от Рождество Христово е взето решение да се възстанови девическият манастир „Св. пророк Илия” в Буйновци. Тук вече се е заселила монахиня Софи, която прави всичко възможно духът на нашите предци да бъде възроден.



Марянски манастир: