Плаковски манастир

Един от големите и прочути манастири в Търновския край е Плаковският манастир „Св. Илия”, издигнат сред кичестите гори и планински хребети на Еленския балкан. Според преданието, някога тук наблизо цар Иван Асен II изградил голям манастир. Когато в края на XIV в. турците завладели българските земи, той бил разрушен до основи. Останките от старата му черква, наричана „Балаклий”, и днес още стърчат непосредствено южно в близката гора. Кога е възникнал на днешното си място Плаковският манастир не е известно, но според някои писмени известия, в края на XIV в. той вече съществувал. От това време е запазен един осмогласник, писан в манастира през 1595 г. Според по-късен възпоменателен надпис старата манастирска черква, която днес не съществува, била обновена през 1643 г. В поменика на манастира се споменава за обновяване и през 1700 г. с дарения и помощи от околното население.
Последното обновление на Плаковския манастир е било извършено през първата половина на XIX в., когато майстор Колю Фичето изградил сега съществуващата манастирска черква. По своя строителен план и по архитектурното си оформяне тя също е рядко явление в българската култова архитектура. Строена е по т. нар. „атонски тип” черкви, който се появил по българските земи в края на Втората българска държава и е запазен до наши дни в Трънския, Погановския и Мрачкия манастири. Продълговата, еднокорабна, просторна сграда с огромен конусообразен купол върху цилиндричен барабан, Плаковската манастирска черква има монументален изглед. Трите ѝ еднакво високи полуцилиндрични абсиди и откритата нартика от западната страна с масивни цилиндрични колони, капители и дъги създават значително разнообразие и раздвиженост на външното оформяне на черквата. Пластична раздвиженост създава и фризът от малки слепи декоративни арки, които опасват стените под главния корниз.
Единствената стенна живопис в плаковската манастирска черква, изписана над входната врата отвън на западната стена на черквата и изобразяваща Възнесението на пророк Илия, била зографисана от неизвестен живописец през 1852 г. със средствата на габровския кожухарски еснаф по времето на игумена Софроний. Все по това време са построени и жилищните сгради на манастира. В долната част на високата камбанария строителите са оставили надпис: „Майстори, Кръстю, Апостол, Христу, 1850”, а по-нагоре, на самата камбанария – релефен надпис: „1856, х. Софроний”. Западното крило е строено през 1866 г. пак при игуменството на х. Софроний.
В черквата на манастира се пазят множество малки и големи икони, по-голямата част от които са рисувани от самоковския живописец Захарий Зограф и са ценни произведения на старото българско изкуство.
През ранните години на Българското възраждане Плаковският манастир е бил важно духовно огнище и е развивал оживена книжовно-просветна дейност. За съжаление, многобройните ръкописни и печатни книги на манастира по-късно били унищожени при опожаряването му от кърджалиите. Особено големи поражения на културното наследство на манастира нанесъл фанариотът Йосиф, назначен от търновския митрополит за игумен на манастира в края на XVIII в.
Плаковският манастир участвал активно в националноосвободителните борби. В първата половина на XIX в., когато игумен станал отец Сергий, хайдутин преди това в Еленския балкан, съратник и другар на капитан Георги Мамарчев, манастирът се превърнал в център на Велчовата завера (1835). След разкриването на заговора манастирът бил отново опустошен от турците.
Карта на храмовете в Еленския балкан
Капиновски манастир:
В черквата на манастира се пазят множество малки и големи икони, по-голямата част от които са рисувани от самоковския живописец Захарий Зограф и са ценни произведения на старото българско изкуство.
През ранните години на Българското възраждане Плаковският манастир е бил важно духовно огнище и е развивал оживена книжовно-просветна дейност. За съжаление, многобройните ръкописни и печатни книги на манастира по-късно били унищожени при опожаряването му от кърджалиите. Особено големи поражения на културното наследство на манастира нанесъл фанариотът Йосиф, назначен от търновския митрополит за игумен на манастира в края на XVIII в.
Плаковският манастир участвал активно в националноосвободителните борби. В първата половина на XIX в., когато игумен станал отец Сергий, хайдутин преди това в Еленския балкан, съратник и другар на капитан Георги Мамарчев, манастирът се превърнал в център на Велчовата завера (1835). След разкриването на заговора манастирът бил отново опустошен от турците.
Карта на храмовете в Еленския балкан
Капиновски манастир: