Капиновски манастир и Плаковски манастир


Капиновски манастир
a 1255449933 Untitled Panorama1
   Край бистрите и пенливи води на р. Веселина в полите на живописния Еленски балкан е разположен Капиновският манастир „Св. Николай Чудотворец”. Отстои на 14 км южно от град Велико Търново и е в близост д селата Велчево, Къпиново и Плаковския манастир. Непосредствено до манастира, на река Веселина, се намира красивият Къпиновски водопад. Той е един от големите манастири в България, забележителен паметник на старата българска архитектура и изкуство. Грамадни дървени порти и стръмни каменни стъпала извеждат изпод жилищните сгради сред обширния манастирски двор. В средата на двора е сгушена манастирската черква, върху корниза на олтарната ѝ абсида е записана датата 1272 г., вероятно по предание за основаването на манастира по времето на цар Константин Асен (1257–1277).
   Разрушен в края на XIV в. по времето на османското нашествие, според писмени известия Къпиновският манастир бил възстановен през XVI в. и в края на века вече развивал активна книжовна дейност. Данни обаче за дейността на манастира през по-късния период на османското владичество почти липсват. По всяка вероятност, както всички търновски манастири и той бил многократно опустошаван и разрушаван от турците и отново въздиган от българското население. За съществуването на манастира през XVIII в. свидетелства т. нар. „Къпиновски поменик-триптих”, започнат през 1700 г. по времето на игумена на манастира архимандрит Теодосий. За по-късното съществуване на манастира загатват някои датировки по дърворезбения иконостас и някои от големите иконостасни икони от 1811 и 1820 г.
 4  Основно обновяване на Къпиновския манастир е било извършено вероятно през 1835 г., когато дряновските майстори Пенчо и Рачо построили днешната продълговата, еднокорабна, безкуполна черква с продълговат наос и преддверие. Допълнително от западната ѝ страна била построена откритата дървена нартика. През 1845 г. на западната стена на черквата под откритата нартика живописецът Йоан Попович от гр. Елена нарисувал обширната композиция „Страшният съд” – една от най-големите стенописни композиции в българската монументална живопис. Същият художник е изписал и отделни сцени от Шестоднева върху ниската част от преградната стена между предверието и наоса на черквата. Негови са и някои от запазените икони в черквата. Обновяването и разширяването на Къпиновския манастир продължило и през следващите години. През 1864 г. със средствата на двамата дарители от гр. Елена – братята Хорозови, били издигнати днешните внушителни двуетажни жилищни сгради с обширни дървени чардаци. При изграждането им високо на северната стена отвън на входната врата били изписани образите на двамата славянски просветители Константин Кирил Философ и Методий. Наред със стенописа на стената бил изписан и възпоменателен надпис за обновяването на манастира от братята Хорозови.
   Строени на два етажа в стила на възрожденската архитектура, жилищните сгради имат формата на широка дъга, отворени на юг към двора. Просторните им сенчести дървени чардаци внасят в манастирската атмосфера интимно настроение и домашна закътаност. Погледната от север, те придават на манастира изглед на средновековна крепост.
   В продължение на източната част на жилищните сгради през 1864 г. бил построен параклисът „Въведение Богородично”, украсен изцяло със стенописи, както се предполага, от асеновградския живописец Алексий Атанасов. Монументална и в свеж колорит, въпреки малкото пространство на параклиса, живописта има представителен вид и внушава на зрителя тържественост на обстановката. Особено внушителни са фигурите на правите светци в естествен ръст, облечени в блестящи архиерейски облекла. Между тях са и образите на видните български духовници Иван Рилски, Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иларион Мъгленски. Над входната врата на параклиса е изписан и ктиторският портрет на братята Хорозови. Сред двора на манастира, там където е погребан Теодосий Хорозов, през 1865 г. бил построен друг параклис, стените на който също са изписани със стенописи.
   През епохата на Българското възраждане Къпиновският манастир се развивал като средище на българската книжнина и просвета. Тук през 1794 г.за известно време пребивавал Стойко Владиславов от Котел, бъдещият епископ Софроний Врачански. Със себе си той донесъл преписа на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, която монасите четели и изучавали с патриотично увлечение. За кратко време Стойко Владиславов бил игумен на манастира, докато чакал избирането му за епископ Врачански.
   По времето на игумена Нефталим в 1830 г. в Къпиновския манастир било открито килийно училище за граматици и свещеници. Наред с това той бил свързан с революционните борби. Още братя Хорозови го превърнали в едно от революционните гнезда в Търновския край, в което намирали убежище много от участниците в народните бунтове и въстания. Тук многократно се срещали заговорниците от Велчовата завера срещу Османската империя.
Плаковски манастир
 plakovo 2
   Един от големите и прочути манастири в Търновския край е Плаковският манастир „Св. Илия”, издигнат сред кичестите гори и планински хребети на Еленския балкан. Според преданието, някога тук наблизо цар Иван Асен II изградил голям манастир. Когато в края на XIV в. турците завладели българските земи, той бил разрушен до основи. Останките от старата му черква, наричана „Балаклий”, и днес още стърчат непосредствено южно в близката гора. Кога е възникнал на днешното си място Плаковският манастир не е известно, но според някои писмени известия, в края на XIV в. той вече съществувал. От това време е запазен един осмогласник, писан в манастира през 1595 г. Според по-късен възпоменателен надпис старата манастирска черква, която днес не съществува, била обновена през 1643 г. В поменика на манастира се споменава за обновяване и през 1700 г. с дарения и помощи от околното население.
   Последното обновление на Плаковския манастир е било извършено през първата половина на XIX в., когато майстор Колю Фичето изградил сега съществуващата манастирска черква. По своя строителен план и по архитектурното си оформяне тя също е рядко явление в българската култова архитектура. Строена е по т. нар. „атонски тип” черкви, който се появил по българските земи в края на Втората българска държава и е запазен до наши дни в Трънския, Погановския и Мрачкия манастири. Продълговата, еднокорабна, просторна сграда с огромен конусообразен купол върху цилиндричен барабан, Плаковската манастирска черква има монументален изглед. Трите ѝ еднакво високи полуцилиндрични абсиди и откритата нартика от западната страна с масивни цилиндрични колони, капители и дъги създават значително разнообразие и раздвиженост на външното оформяне на черквата. Пластична раздвиженост създава и фризът от малки слепи декоративни арки, които опасват стените под главния корниз.
   Единствената стенна живопис в плаковската манастирска черква, изписана над входната врата отвън на западната стена на черквата и изобразяваща Възнесението на пророк Илия, била зографисана от неизвестен живописец през 1852 г. със средствата на габровския кожухарски еснаф по времето на игумена Софроний. Все по това време са построени и жилищните сгради на манастира. В долната част на високата камбанария строителите са оставили надпис: „Майстори, Кръстю, Апостол, Христу, 1850”, а по-нагоре, на самата камбанария – релефен надпис: „1856, х. Софроний”. Западното крило е строено през 1866 г. пак при игуменството на х. Софроний.
   В черквата на манастира се пазят множество малки и големи икони, по-голямата част от които са рисувани от самоковския живописец Захарий Зограф и са ценни произведения на старото българско изкуство.
   През ранните години на Българското възраждане Плаковският манастир е бил важно духовно огнище и е развивал оживена книжовно-просветна дейност. За съжаление, многобройните ръкописни и печатни книги на манастира по-късно били унищожени при опожаряването му от кърджалиите. Особено големи поражения на културното наследство на манастира нанесъл фанариотът Йосиф, назначен от търновския митрополит за игумен на манастира в края на XVIII в.
   Плаковският манастир участвал активно в националноосвободителните борби. В първата половина на XIX в., когато игумен станал отец Сергий, хайдутин преди това в Еленския балкан, съратник и другар на капитан Георги Мамарчев, манастирът се превърнал в център на Велчовата завера (1835). След разкриването на заговора манастирът бил отново опустошен от турците.

Карта на храмовете в Еленския балкан


Капиновски манастир: