Иконопис и живопис

Църковната живопис през Възраждането
  
   През миналите столетия в Елена разцъфтявала и църковната живопис. Творбите на еленските зографи допълват достойното име “Български Витлеем”.  
DSC 5604   Между най-известните майстори зографи от началото на ХІХ век са двамата хилендарски монаси Давид и Яков, за които се знае по предание, че са родени в махала Горни Болерци, Еленско. От тях са уникалните стенописи на църквата “Свети Никола”, между които има образи на светиите Методий Моравски, Климент Охридски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски. Те заемат цялата площ на стените и тавана на храма. По своята художественост и техника, изящество и мекота те се отличават от всички други стенописи на нашето Възраждане и имат национално значение.
    Николай Павлович, който познава развитието на българската възрожденска живопис, пише в книгата си от 1867 година “Заведение за живопис, как да ся устрои в България”: “По-познати иконописци българи били преди половин столетие двамата свещеници. Единият живял в Елена, а другият- поп Витан от Трявна. Техните изделия са много по-отличителни в работата на съвременниците им”. От същите зографи е и една икона на Свети Никола в църквата “Успение на Пресвета Богородица”, изградена по забележителен начин, която има голямо сходство с образа на Свети Никола, нарисуван над северния вход на църквата “Свети Никола”. Образът е похабен от времето. Иконата се пази в Музея на Възраждането “Иларион Макариополски” град Елена.
 DSC 5750   В сбирката от икони на Музея на Възраждането се намира заедно с други много ценни произведения на нашата църковна живопис и една икона на Богородица Одигитрия, взета от същата църква “Свети Никола”, която е родствена с някои от стенописите в тази църква. Под иконата има надпис: “ХеІр Якове Ізографо- 1816 година”, който ни дава основание да приемем, че и тя е творба на Яков, един от посочените по-горе еленски зографи.
    След Давид и Яков в Елена са работили и други еленски зографи- Йоан Попович и Йордан Хаджимихов Кметски.
   Йоан Попович, известен още като хаджи Иванчо Попрайков, е ученик на болерските зографи Давид и Яков. От него има икони: “Рождество Богородично” (1828 година) във великотърновската църква “Свети Четиридесет мъченици”, в Гложенския манастир (1826-1828 година) и в село Арбанаси- църквата “Рождество Христово” (1821 година). По-голямата част от иконите в свищовската църква “Свети Илия” са рисувани също от него. Добре запазена сбирка от негови икони се намира в храма “Свети Никола” в Копривщица (1843 година), където на иконата “Христос” се е подписал “Рука п Йонъ Еленоразградски- 1843 година” В храма “Света Богородица” в Капиновския манастир има още една начална икона- “Света Богородица”, подписана от Йоан Попович от Елена (1821 година).
 Shikovtsi 3
   Според Асен Василев в Капиновския манастир от Йоан Попович са стенописите над притвора на същата църква, от които сцената “Страшния съд” поразява със своя замисъл и изпълнение. Предполага се , че негова работа са и шестте сцени с фреската “Шестоднев”, които се намират на преградата между притвора и наоса на същата църква в манастира. Тези сцени са едни от най-интересните от този род в българската иконография.
   Йоан Попович е добър рисувач, постига майсторско изпълнение с убедителна типизация на лицата, а цветовете са добре хармонирани. За високото му художествено майсторство е наричан “Българският Ботичели”, разнасяйки славата на еленската църковна живопис в различни кътове на страната.
   За него Константин Иречек пише: “Поп Иванчо от Елена преди приблизително 40 години работи казват в черквата “Света Богородица” в Пловдив, най-горе нарисувал славянски надпис и веднага свалил скелите. Когато гърците забелязали това, много са казват ядосали, но не унищожили написаното”.
SH103141   За другия еленски зограф Йордан Кметски се знае, че е ученик на Иванчо Попрайков. Той изучавал иконопис в Света гора. Известни негови работи са иконите “Рождество Богородично” (1826 година) в храма “Свети Четиридесет мъченици” във Велико Търново, иконите и стенописите на храма в село Жеравна, заедно със своя учител. Той има икони и в строената от майстор Кольо Фичето църква “Свети Никола” във Велико Търново подписани “Иснеаф бакалски зограф Иорд. От Елена 1838” (1837-1838 година), а също така и в църквата на село Осенец, Разградско.
   Асен Василев пише: “Йордан Хаджимихов е първостепенен майстор, голям рисувач, колорист и техник. Творбите му са дълбоко прочувствани” (“Български възрожденски майстори”).
    В сбирката от икони, съхранявана от Музея на Възраждането “Иларион Макариополски” в Елена, има още много ценни творения на българското църковно изобразително изкуство, които произхождат от Еленския край, но понеже не са подписвани, не може да се каже нещо сигурно за техните автори. Ясно е едно, че в Елена са работили даровити български художници. В това можем да се уверим и когато посетим художествената галерия при Музея на Възраждането, където наред с произведенията на църковната живопис са изложени и творби на редица съвременни български художници, някои от които, като проф. Христо Берберов, Йордан Касъров, Никола Пиндиков, Стоян Минков, професор Иван Петров, заслужилите художници Преслав Кършовски, Йордан Попов, проф. Александър Терзиев, Иван Миланов и други, са родени в Елена или произхождат от Еленския край.